Планината ражда хора, а полето – тикви
сентенция използвана от хора с произход от планинските райони. Вероятно води началото си още от времето на Османското робство, когато на много места планинците (наречени от турците „балканджии”) се усещали по-свободни от останалите си сънародници и се ползвали с някои привилегии, дадени им от турците. Възможно е също и да произлиза от времето на Априлското въстание, когато с този израз някои от въстаниците да са обрисували огромния контраст в протичането на революционната дейност съответно в планинските и в равнинните райони. Това въстанието – по ред причини – е по-значително единствено в Средна гора и Балкана, а например в Пловдив и в района на Софийското поле на практика въстание няма.
– Еее, братче, к'во знаеш ти за балканджиите… Не си ли чувал тая велика мъдрост, че „планината ражда хора, а полето – тикви”?
– Ха-ха. Т'ва, дет' го викаше оня – откъде беше – от Сапарева баня ли, откъде беше?
– Аа-ха, баш. Ш'се сетиш ти…
– Ха-ха, верно. Тоя беше много просто момче, горкия… Ха-ха!